Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
ю
юб
юв
юг
юд
юж
юз
юл
юм
юн
юр
юс
ют
юф
юш
юрвам
юрвам се
юрване
юрган
юрганджия
юрдек
юрдечи
юрдечка
юридически
юрисдикция
юрисконсулт
юриспруденция
юрист
юристка
юрна
юрна се
юрнек
юродив
юрук
юруш
юрушки

ю̀рвам се, -аш се, несв.; ю̀рна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Разг. Спускам се бързо; втурвам се. Мъже и жени скачаха, захвърляха работата си и се юрваха разтревожени навън. Г. Караславов. От дворовете шумно се юрват / любопитни деца на ята. Н. Марангозов. Той връзваше сноп след сноп, а като намаля недожънатото, юрнаха се три-четирима младежи да му помагат. Кр. Григоров. Спадна цената на земята, юрнаха се чифликчиите да купуват бедняшките нивици. А. Гуляшки.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.